Крум Славов за лъжата 90г.

Повтарям един пост от 9.06.2021г.

Да се знае, че Русофилите умишлено са излъгали българския народ!

Като последния от първите 23ма  Никола Петковисти в първото неформално движение в Смолянски окръг тогава, бях член в СИК към СДС в с. Катраница. Загубихме! Кръстьо Кръстанов бе минал и ги бе излъгал че ако гласуват за него и "новопокръстената" БСП, ще им асвалтират пътя. Вечерта когато превозвахме бюлетините и протоколите към РИК в Смолян аз бях смазан но човекът от БСП бе в еуфория. Тогава му казах че ще дойде  време когато ще съжалява, защото това което се случва е най голямата лъжа! 97г.се срещнахме случайно с полицаят който охраняваше секцията, и ни придружаваше в колата, заприказвахме се, тогава ми каза: Нямаш идея колко бе прав тогава!

Това са думи които ми ги каза по друг повод, друг човек, но тогава трябва да намесвам и "синдикалиста" Тренчев.

През всичките тези години си задавам въпроса, защо бяха мекошави  лидерите ни? Вероятно страх, но е можело да си направят самоотвод, вместо да оставят народа на поголовно ограбване..Така че ако си мислят днес че може да върнат България в прегръдките на Руската мечка, нашите "политици" които винаги са обичали повече Русия, и са ни крали с нейна помощ, в неина полза, цената ще е разпадане на България.

Тъй като сме в навечерието на 31-годишнината от провеждането на първия тур за избор на 7-то ВНС (10 юни 1990 г.), решителен по отношение на съдбата на крайния резултат от изборите, по-долу ще споделя неща, на които станах свидетел като член на екипа в пресцентъра на СДС в НДК. Тогава през целия ден на вота пристигаха съобщения и протоколи за фрапиращи нарушения – липса на сини бюлетини в местата за гласуване, сплашване на хората /особено в по-малките населени места/ от страна на компартийните гаулайтери и милиционерите, които следваше да се грижат за реда, прояви на насилие, стигащи да физическа разправа /познат прийом на БКП още от изборите за 6 ВНС през октомври 1946-а/ и пр. Да не говорим за последващите действия около подправяне на протоколи, „губене“ на сини бюлетини и накрая „обработването“ на цялата изборна документация в ЦИК, за да се получи ПРАВИЛНИЯТ резултат за разпределението на мандатите. За което някои представители на ръководството на тази ЦИК получиха скоро след това „своя бонбон“… Класическа илюстрация на известната максима: не е важно кой и как гласува, важно е кой брои бюлетините!

       През целия ден /10 юни/ и нощта на 10-ти срещу 11 юни /някъде до около 9 часа сутринта на 11 юни/, заедно с мои приятели и съмишленици станахме непосредствени свидетели на случилото се в и около НДК през въпросните близо 24 часа. Десетки протоколи за нарушенията в изборния ден от различни избирателни райони в страната и София копирахме на ксерокса, за да бъдат под ръка на ръководството на СДС; копия от над 50 такива протокола запазих и в моя личен архив, който 15 години по-късно предадох в архива на СДП /Социалдемократическата партия/, член на коалицията СДС /да не се бърка с БСДП на П. Дертлиев!/.

         Понеже годините минават, а и коронавирусите напират, за да не избледнеят някои важни за мен събития от онези дни и часове, реших да ги споделя тук. Мисля, че те са от значение за случилото се /и неслучилото се/ през следващите години на непрехождащия ни преход. Още повече, че някои от хората, с които бяхме заедно тогава в НДК, вече не са сред нас, а не бих искал да бъда голословен и обвинен в едностранчивост, докато все още се надявам да има и живи свидетели на онова, което ще разкажа по-долу.

            Няма да преразказвам обстоятелствата около известната сцена с пристигането на групата от Пазарджик, водена от Йоско Сърчаджиев, накъсаното му описание на извършените от комунистите безобразия в района, в края на което той се разплака и седна вдясно /ако слизате по стълбището от първия етаж/ до перилата на мецанина. Вярвам, че при добро желание и почтено отношение към историята сегашното ръководство на БНТ би предоставило видеозаписа на картината, която описвам. По това време повечето от работещите в пресцентъра на СДС бяхме горе /вече не съм сигурен дали беше на втория или на третия етаж, но това е без значение/ и наблюдавахме на екрана на телевизора въпросната история, която преля чашата на търпението ни и възмутени от вероломството и безпардонността на комунистите, се затичахме надолу по стълбите към мецанина, където беше и седалището на ПТС на БНТ, ръководена от К. Кеворкян. Слизайки по стъпалата, викахме /и не само ние!/ „Мошеници! Разбойници! Убийци! Нови избори! Нови избори!“. Като най-дълъг и сравнително млад /тогава на 43 г./ водех колоната на протестиращите по стълбището и съвсем съзнателно, стъпвайки на пода на мецанина, се отправих през множеството хора към телевизионната камера, за да прозвучат призивите ни за нови избори и до зрителите в страната /вероятно това би имало някакъв ефект, по-точно да повлияе на шефовете на СДС по отношение на признаването или не на изборите. Както разбрах по-късно от излъчени през следващите дни и години тв-кадри от това събитие, записът е прекратен от Кеворкян веднага след нашата поява долу и никой в страната не е чул и видял случилото се след края на разказа на Йоско. Но това, което стана с мен тогава, сигурно е забелязано от хората наоколо. Опитвайки се да стигна до камерата на телевизията, внезапно пред мен се появи лидерът на СДС Ж. Желев, разпери ръце да ме спре и полушепнешком , уплашено ме призова: „Славов, Славов, недей така! Недей! Страшно е! Танковете са на Горнобански път!“ Сащисън, сякаш ударен с мокър парцал, едва успях да попитам: „Какви танкове, г-н Желев?“ А той: „Остави, остави, страшно е! Недей така!“. Не знам дали следващите ме Кръстю Пастухов и Григори Костандиев /светла им памет на двамата ми обични приятели и колеги!/, Мишо Неделчев от РДП /днес професор/, изтъкнатият преводач от френски Андрей Манолов, международният наблюдател Даян Майкъл Кристофър, потомка на български емигранти от Калифорния, са чули думите на Желев; възможно е те да са чути и от други хора, попаднали наблизо… Колкото и да се опитвах в годините след това да получа отговор от Желев на въпроса ми за танковете на Горнобански път в деня на изборите за ВНС, се сблъсквах със своеобразна омерта. И до днес за мен нещата стоят така: ако Желев е бил информиран/предупреден, че е имало танкове на Горнобански път, за признаването на какви свободни и честни избори можем да говорим? А ако не е имало танкове, изнесени на Горнобански път, каква почтеност и отговорно поведение можем да търсим у лидера и въобще у ръководството на тогавашната синя коалиция, въплътила вярата и надеждите на милиони българи за промяна към едно по-добро бъдеще? Според мен тук ясен отговор могат да дадат все още живи хора от комунистическата върхушка от началото на 90-те години на миналия век /ако сред тях има почтени люде, разбира се/, както и такива от антуража на Желев по онова време /като Ивайло Трифонов и Райна Карчева, например/, а също така и живи представители на генералитета и висши офицери, които със сигурност разполагат с информация за истината по въпроса. Остава някой от тях да покаже смелост и почтеност.

          След описаните по-горе събития /някъде между 2 и половина и 3 часа след полунощ вече на 11 юни, доколкото си спомням/, съкрушен от всичко случващо се през изборния ден и емоциално изтерзан, Желев на няколко пъти заяви в тесен кръг, че няма да признаем изборите /за тези му думи може да потвърди Андрей Манолов, с когото бяхме заедно/. Почти всички международни наблюдатели и чуждестранни кореспонденти очакваха именно такава реакция от страна на лидера на СДС на фона на стотиците изборни безобразия от страна на компартията. Междувременно вън около НДК се бяха събрали десетки хиляди софиянци, които енергично протестираха срещу опорочените избори, настоявайки за тяхното непризнаване и за насрочването на нови избори за ВНС. Без да съм сигурен за точния час, по това време /около 3 и половина часа/ Желев реши да излезе навън и да говори пред събралото се множество, като с казаното от него явно везните се накланяха към непризнаване на изборните резултати. Когато се прибрахме вътре, той се обърна към хората от пресцентъра да прозвъним на журналистите и наблюдателите, които се бяха оттеглили за почивка, че свикваме официална пресконференция в – дано не бъркам! – 4 часа сутринта. И тогава беше най-голямата изненада за нас, както и за наблюдатели и журналисти: на тази пресконференция Желев заяви, че ПРИЗНАВАМЕ, ОБЩО ВЗЕТО, ИЗБОРИТЕ ЗА ЧЕСТНИ, СВОБОДНИ И ДЕМОКРАТИЧНИ! За присъстващите в залата това беше като гръм от ясно небе – първоначалната реакция беше моментно стъписване, после имаше бурни възгласи на възмущение, хора като мен останахме първоначално безмълвни и потресени от връхлетялото ни разочарование, просто отказвахме да повярваме на ушите си! И тук идва моят втори въпрос, който до ден днешен остава без отговор – и от страна на Желев, и от страна на тогавашното синьо ръководство: какво се случи за по-малко от час и половина, което преобърна решението им относно изборите на 180 градуса? Какво инспирира примиренческото, граничещо с предателство решение за признаване на тези категорично нечестни, несвободни и въобще недемократични избори в България? Т.нар. мирен преход ли беше заложен тогава, страх(?!) - колко му трябва на нашенеца: ха не си ги признал, ха ти се е случило нещо /я на теб, я на семейството ти - тя, Партията отбира от тези похвати отколе/ - и той свива уши, навежда глава и намира „мъдрото и далновидно решение“…

           Тази тема е прекалено голяма и би запълнила времето на продължителна дискусия, ако някога решим да я проведем. Дали е възможно това, зависи кой и кога ще се наеме да я организира – надявам се, без участието на експерти, политолози, социолози и историци с принадлежност към ДС и РУМНО на БНА. И без политиканстващи лица и хора /по Цв. Цв./!

           Моля да бъда извинен за дългописа.

           А за финал – горката ИСТИНА!