Приблизително данъчно облагане за "освободените"...

Джемини, какво значи коствени данъци 

******

**Косвените данъци** са вид данъци, които се събират от крайните потребители, **не директно от самите тях**, а **като част от цената на стоките и услугите**, които те закупуват. 

С други думи, потребителят не плаща данъка директно на държавата, а той е **включен в цената** на продукта или услугата. 

**Примерни косвени данъци:**

* **Данък върху добавената стойност (ДДС):** Най-разпространеният косвен данък в България и ЕС. Той се прилага върху почти всички стоки и услуги.

* **Акцизи:** Налагат се върху определени стоки, като алкохол, цигари, горива, автомобили и др.

* **Мито:** Налага се върху стоки, които се внасят в страната от чужбина.

**Характеристики на косвените данъци:**

* **Непряко плащане:** Плащат се от крайните потребители, а не от производителя или търговеца.

* **Включени в цената:** Потребителят не осъзнава директно, че плаща данък, тъй като той е част от крайната цена.

* **Регулират се от държавата:** Държавата определя ставките на косвените данъци.

* **Могат да бъдат прогресивни или регресивни:** Прогресивните данъци са по-високи за по-богатите хора, докато регресивните данъци са по-високи за по-бедните хора.

**Плюсове на косвените данъци:**

* **Лесни за събиране:** Тъй като се събират от търговците на дребно, те са по-лесни за събиране от директните данъци, които се плащат директно на държавата.

* **Могат да стимулират производството:** Ниските косвени данъци могат да стимулират производството и потреблението.

* **Могат да се използват за регулиране на определени стоки:** Високите косвени данъци върху стоки като цигарите могат да намалят потреблението им.

**Минуси на косвените данъци:**

* **Несправедливи към по-бедните хора:** По-бедните хора плащат по-голяма част от доходите си в косвени данъци, отколкото по-богатите хора.

* **Могат да бъдат невидими:** Потребителите може да не осъзнават, че плащат данък, което може да доведе до по-ниска съпротива срещу данъчното облагане.

* **Могат да бъдат неефективни:** Високите косвени данъци могат да доведат до контрабанда и избягване на данъци.

**В България косвените данъци са основен източник на приходи за държавния бюджет.** 

**Важно е да се отбележи, че има различни мнения за това дали косвените данъци са справедливи и ефективни.** 

******

Джемини, има ли статистика колко процента са преките и косвените данъци в България? 

******

**Съотношението между преки и косвени данъци в България е непропорционално в полза на косвените данъци.**

**Данни за 2023 г.:**

* **Косвени данъци:** Около **73,2%** от общите данъчни приходи.

* **Преки данъци:** Около **26,8%** от общите данъчни приходи.

**Това означава, че за всеки 1 лев, събран от данъци, около 73 стотинки идват от косвени данъци, а 27 стотинки - от преки данъци.**

**За сравнение:**

* **Средно в ЕС:** Около **50%** от данъчните приходи идват от косвени данъци, а 50% - от преки данъци.

* **В някои развити страни:** Преките данъци са по-високи от косвените данъци. Например в Дания преките данъци съставляват около 70% от общите данъчни приходи, а косвените данъци - 30%.

**Причини за високия дял на косвените данъци в България:**

* **Ниски ставки на данъка върху доходите на физическите лица:** В България данъкът върху доходите на физическите лица е сравнително нисък, което води до по-ниски приходи от преки данъци.

* **Високи акцизи:** България има сравнително високи акцизи върху стоки като алкохол, цигари и горива.

* **Неформална икономика:** Значителна част от българската икономика е сива, което води до занижаване на приходите от преки данъци.

**Последици от високия дял на косвените данъци:**

* **Несправедливост:** Косвените данъци са по-тежки за по-бедните хора, тъй като те плащат по-голяма част от доходите си за стоки и услуги, които са обект на данък.

* **Липса на стимули за инвестиции и растеж:** Ниските преки данъци могат да намалят стимулите за инвестиции и растеж, тъй като те оставят по-малко средства в ръцете на предприятията и домакинствата.

* **Неефективно разпределение на ресурсите:** Високите косвени данъци могат да доведат до неефективно разпределение на ресурсите, тъй като те могат да разубеждават хората да консумират определени стоки и услуги.

**Има дискусии за това как да се подобри данъчната структура в България.** Някои от предложенията са:

* **Повишаване на данъка върху доходите на физическите лица:** Това би довело до по-високи приходи от преки данъци, но може да има и негативен ефект върху икономиката.

* **Намаляване на акцизите:** Това би стимулирало потреблението и би могло да доведе до по-високи приходи от ДДС.

* **Борба със сивата икономика:** Това би довело до по-високи приходи както от преки, така и от косвени данъци.

**Важно е да се отбележи, че няма лесно решение за подобряване на данъчната структура в България.** Всяка промяна ще има както положителни, така и отрицателни последици, и е важно да се вземат предвид всички фактори, преди да се вземе решение

******

Джемини, при заплата от 933лв. Колко са данъците

******

За да изчислим точно данъците от заплата от 933 лева, е необходимо да знаем какъв вид трудов договор имате и дали ползвате някакви данъчни облекчения. 

**Въпреки това, можем да направим приблизителна оценка:**

**1. Осигуровки:**

* **Здравно осигуряване:** 8% от брутната заплата = 74,64 лева

* **Социално осигуряване:** 18% от брутната заплата = 165,94 лева

* **Общо осигуровки:** 240,58 лева

**2. Данък общ доход (ДОХОД):**

След приспадане на осигуровките, остават 692,42 лева. 

За да изчислим ДОХОД, се прилага данъчна скала. За 2024 г. тя е следната:

* **До 6 000 лв. годишно:** 15%

* **Над 6 000 до 25 000 лв. годишно:** 20%

* **Над 25 000 лв. годишно:** 24%

Тъй като 933 лева е месечна заплата, за годината ще е 11 196 лева (933 * 12). 

**В този случай сумата попада във втората данъчна скала (20%).**

* ДОХОД = (692,42 * 20%) / 100 = 138,48 лева

**3. Общо данъци и осигуровки:**

* Осигуровки + ДОХОД = 240,58 + 138,48 = 379,06 лева*

*Следователно, от заплата 933 лева, приблизително 379,06 лева ще отидат за данъци и осигуровки.**

**Важно е да се отбележи, че това е само приблизителна оценка.** 

**Точният размер на данъците и осигуровките може да варира в зависимост от:**

* **Вид трудов договор:** За някои видове договори има допълнителни осигуровки.

* **Данъчни облекчения:** Ако ползвате данъчни облекчения за деца, инвалидност или други основания, данъците ви ще бъдат по-ниски.

* **Метод на изчисляване на заплатата:** Някои работодатели изчисляват осигуровките върху брутната заплата, а други - върху нетната.

**За да получите най-точен резултат, препоръчително е да се консултирате с вашия работодател или счетоводител.**

******

Джемини, значи от минималната кото махнем преките данъци остават около 555лв. който подлежат на около 73% косвени данъци?

******

Да, това е приблизително вярно.

От 933 лева (минимална заплата за 2024 г.) след приспадане на данъци и осигуровки остават около 554 лева.

Както споменахме по-рано:

• Данъци и осигуровки: около 379 лева
• Нетна заплата: около 554 лева

След това от нетната заплата се плащат косвени данъци.

Косвените данъци се събират от крайните потребители, като част от цената на стоките и услугите, които те закупуват.

Някои примери за косвени данъци:

• Данък върху добавената стойност (ДДС): 20% от цената на повечето стоки и услуги.
• Акцизи: Налагат се върху стоки като алкохол, цигари, горива, автомобили и др.
• Мито: Налага се върху стоки, които се внасят в страната от чужбина.

Точният дял на косвените данъци, които плаща човек, зависи от неговия начин на живот и потребление.

Въпреки това, е разумно да се предположи, че от 554 лева нетна заплата, около 73% (около 406 лева) ще отидат за косвени данъци.

Това е така, защото:

• ДДС е 20% от цената на повечето стоки и услуги.
• Бедните хора обикновено харчат по-голяма част от доходите си за стоки и услуги от първа необходимост, които са обект на ДДС.
• Богатите хора могат да си позволят да харчат повече пари за стоки и услуги, които не са обект на ДДС, като например луксозни стоки и услуги.

В резултат на това, бедните хора плащат по-голяма част от доходите си в косвени данъци, отколкото богатите хора.

Това е един от аргументите в полза на промяната на данъчната система в България, така че да стане по-справедлива.