ТЕОКРАТИЧНА АНАРХИЯ
Теокрация
Теокрацията е форма на управление, при която религиозната и държавната власт са обединени.
ЛЪЖА Е, че този вид управление може да просъществува само в затворена цивилизация. В наши дни някои ислямски държави може да бъдат определени като държави с теократична форма на управление. Разбира се, има религиозни групи и етноси, които, без да са държави, представляват затворени теократични общности, управлявани от служители на съответната религия.
От теократичното управление се появява и теократичната монархия, където властта е дадена на един човек от Бога. Единствените съвременни теократични държави са Ватиканът и Иран. Османската империя също е била управлявана теократично.
При теокрацията върховната политическа власт принадлежи на съдиите, а не на законодатели или министри. При нея няма нужда от законодателна власт – парламент, защото законът вече е даден и не може да има закон, по-справедлив от Божия закон. Законодателната власт принадлежи на Бога.
Теокрацията не се нуждае от изпълнителна власт – няма да има институция, която да се разпорежда с живота, свободата и собствеността на хората. При нея отделните индивиди, семейства и доброволни сдружения и бизнес, са изпълнителната власт. Ще има нужда единствено от тълкуване на Закона за конкретните случаи в живота и в обществото, а това е работа на колективния разум и избор Данъците които днес служат за функционирането на, Изпълнителната и съдебната власт, и прибират над 78% от заработеното от всеки работещ, няма да са в този размер. Лъжа е, че Бог е разпоредил десятък само за дейността на институциите на съдиите.
В Библията царската власт не е „изпълнителна власт“, а съдебна. Моисей поставя съдии, които да отсъждат всеки един отделен случай. Съдиите не се намесват в живота на хората, не нарушили Закона. Царската власт в дейността на Моисей се състои в това да приведе закона в дознание на цялото общество и да им наложи десятък, чрез който да ги зароби. Теокрацията е политическа власт на Божественото. Всякаква форма на власт на човек върху друг човек е недопустима.
За да зароби народа си, а в последствие и гоите, Моисей върти евреите в пустинята докато умре и последния помнещ, че са плащали 1% дарение за стотния. Едва тогава ТАРИКАТА Моисей Моше -Мошеника, казал, че трябва да плащат 10%. Десятъка поражда завистта, От завистта произлизат всички грехове. Пример: Ако 99 човека ми плащате по 1% да ви уча на морал, етика и знание. Накрая на годината всички ще имаме по 99%. Ако се случи нещо непредвидено, по волята на КАЛЕКО, всички ще дадем по 1% и пак ще имаме по равно. Но ако ми плащате както е рекъл Моисей-Моше-мошенника . Аз ще имам 990, а вие по 90. Е, как няма да ми завиждате? Но вече ще имам власт да сложа най-силния за цар, който да управлява вместо мен, срещу още 10% за него. Вие ще имате по 80. После, 10 за полиция, 10 за съдии и накрая народа е заробен от слугите на юдеохазарския ционистко банкерски елит.
******
АНАРХИЯ
Анархията е без владетели. Безвластие е форма на обществено устройство, в която отсъстват институции на властта. Антрополозите са изследвали много егалитарни бездържавни общества, включително на номади ловци събирачи и растениевъдски общества като Семаи и Пиароа. Много от тях могат да се считат анархистически до степен, че изрично отхвърлят идеята за централизирана политическа власт. Анархист е термин за хора, които вярват и се придържат към понятието „анархизъм“.
КАЛЕКО ЗНАЕ, ЧЕ НАЙ-УСПЕЛИТЕ В АВРААМИЧЕСКАТА РЕЛИГИОЗНА СИСТЕМА, СА И НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ГРЕШНИЦИ.
Схванахте ли, че България може да бъде Рай, ако не сме глупаци вярващи в ГОСПОДарите, които разпнали Иисус, в името на властта и БОГатството си, защото е казал, че Кесаревото е 1%.
Достатъчно е да обявим България за първата пацифистка теократична анархия. Заобиколена от Българи, живееща и спазваща задължителните вселенски закони. Която не плащаща данъци на юдеохазарския ционистки банкерски елит, защото не събира такива. Ще събираме 1% колкото да се издържа ЕЛИТА. Да той ще има власт, но няма да има пари да я управлява, защото всичко друго ще е в ръцете на народа!
Коментари
Публикуване на коментар