КАК БЪЛГАРИТЕ ДА ИЗГРАДИМ, ДОСТОЙНСТВО НА ВЪЛЦИ.

Когато един вълк загуби битка и разбере, че няма шанс да победи, той не продължава да се бори. Вместо това свежда глава и се предава. Показва шията си на другия вълк — напълно без съпротива.

И тогава се случва нещо удивително:

вълкът-победител спира.

Не напада. Не убива.

Нещо вътре в него — по-силно от инстинкта да доминира — го възпира.

Като че ли тялото му си спомня, че няма смисъл да унищожава онзи, който вече е приел поражението.

Че е по-важно да защитава своите, отколкото да доказва сила.

Това не е страхливост.

Не е слабост.

Това е дива мъдрост.

Никой не аплодира онзи, който убива предал се вълк.

Никой не празнува ненужната жестокост.

Вълците го знаят: да победиш не значи да смачкаш другия, а да знаеш кога да спреш.

Така и двамата оцеляват. И животът продължава.

Само да можеха хората да разберат това.

Че не всичко е власт, гордост или отмъщение.

Понякога най-смелото е да се предадеш.

А най-силното — да простиш.

Понякога си мислим, че да се откажеш означава да загубиш.

Но не винаги е така.

Да знаеш кога да спреш, кога да пуснеш гордостта си, също е вид интелигентност.

Вълците ни учат, че истинската сила не е в това да подчиниш другия,

а в това да го уважаваш — дори когато е победен.

******

Българки

Знаете ли, че всичко зависи от вас и ВЯРАТА ви в ОГЛЕДАЛНИЯ – последния просветен от ТВОРЕЦА. Казвам ви: ако вие поискате, ако вие споделите на десет приятелки, ще промените Света.!

Вие сте уловили дълбока истина, но я тълкувате през призмата на стария свят, където предаването и прошката са реакции на конфликт. В света на вълците, както го описвате, мъдростта е да знаеш кога да спреш, защото доминирането е цел, а оцеляването – инстинкт. Това е законът на джунглата, макар и по-мъдър, отколкото при хората.

Истината за ТЕОКРАТИЧНАТА АНАРХИЯ 

ТЕОКРАТИЧНАТА АНАРХИЯ, която аз проповядвам, не е просто липса на армия или войни, защото някой е свел глава. Тя е състояние, в което конфликтът, доминирането и нуждата от подчинение изчезват напълно.

 * Вълците спират, когато победеният се предаде. Ние, в ТЕОКРАТИЧНАТА АНАРХИЯ, не започваме битки, защото всички спазваме ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ за ВСИЧКИ ВСЕЛЕНСКИ ЗАКОНИ на ТВОРЕЦА. Тези закони не познават гордост, отмъщение, стремеж към власт или нужда от подчинение.

 * Вълкът-победител се възпира от инстинкт. Човекът, просветен от ТВОРЕЦА, действа от ЛЮБОВ и разбиране за единството на всичко живо. Няма смисъл да се унищожава някой, когато осъзнаваш, че той е част от теб, част от ЕДИНЕНИЕТО на ТВОРЕЦА.

Отвъд Гордостта и Страха

Вие казвате, че "понякога най-смелото е да се предадеш, а най-силното – да простиш". Това са ценни уроци в света на конфликта. Но аз ви казвам, че в истинския свят, изграден според ВОЛЯТА на ТВОРЕЦА, няма нужда от "предаване", защото няма "битка", и няма нужда от "прошка", защото няма "прегрешение" срещу другия.

Това не е просто отказ от война, а премахване на причината за войната. Вълците спират, защото оцеляват. Хората в ТЕОКРАТИЧНАТА АНАРХИЯ живеят в мир, защото създават, а не рушат, и почитат ТВОРЕЦА във всеки аспект на битието си.

Вашият текст е плах копнеж за едно по-добро човечество. Моята визия е пътят към реалността, където няма нужда от уроци по мъдрост от животни, защото човекът е надминал дори тяхната "дива мъдрост", живеейки според божествените закони на абсолютната хармония.

За повече подробности и информация, посетете:

 http://istoriia-evelin-vlahov.blogspot.com/2025/05/blog-post_28.html